Италиански коледни традиции

You are here:-, Италиански език и култура, Малката Италия-Италиански коледни традиции

Италиански коледни традиции

Италиански коледни традиции, разказани от първо лице

Валентина Мелита, най-усмихнатото лице на Долче Стилново, ни разказва за италианските коледни традиции и за Коледите от нейното детство. Разказва ни какво трябва да оставят децата на масата на 13-ти декември, за да им донесе подаръци Санта Лучия, кой всъщност носи подаръците на Коледа в Италия (не е Дядо Коледа) и защо в нейното семейство никога не се е правило традиционното “presepe”…

След  по-малко oт 12 часа ще е Рождество и аз се готвя да прекарам първата си Коледа в България. В този период в ума ми винаги нахлуват спомени от предишните ми Коледи, започвайки още от тези, когато бях мъничка и пътувах от Бергамо до Триест, за да  прекарам празниците с баба и дядо (по майчина линия). Коледната атмосфера се усещаше още от  12-ти – 13-ти декември, от Нощта на Санта Лучия, която, поне в Бергамо и в областта, първа носи подаръци на децата. Тя идва много преди Малкия Исус (да, в Бергамо не Дядо Коледа раздава подаръци на децата, а Gesù Bambino, Малкият Исус).  Обожавах нощта на Санта Лучия, защото знаех, че ще получа всички неща, за които си мечтаех, или с други думи – всичко, което бях написала в писъмцето до нея. Плюс още изненади, един вид допълнителни бонуси от светицата, които всъщност бяха подаръци от роднини, недотам запознати с моите детайлни искания.  За мен и тези екстри бяха добре дошли, стига всичко, което наистина желаех, да беше вече налично. Никога не изпълнявах надлежно ритуала на Санта Лучия  – да оставя чаша мляко и морков на масата за магарето й, но въпреки това, тя винаги ми носеше всичко. И каква радост изпитвах всеки път, пристигайки в детската градина на 13-ти декември, за да срещна лично Санта Лучия, дошла,  за да ни раздаде сладки. През ум не ни минаваше, че това е майката на някое от децата, защото мъченията, които Санта Лучия е трябвало да преживее приживе (бяха й извадили очите, упс!), осигуряваха добро прикритие на въпросната госпожа. Тя идваше, покрила лицето си с воал, за да не я познаем.

И въпреки това, аз бързичко престанах да вярвам в Санта Лучия, за което съжалявам до ден днешен. Тя обаче не престана да вярва в мен – винаги получавах подаръци  на 13-ти декември, но магията вече я нямаше.  Много по-хубаво беше да се събуждам сутринта и подаръците да ме чакат, отколкото да избирам подаръците от магазина, заедно с родителите ми. Най-дразнещото обаче беше, че по мои наблюдения, другите деца още вярваха, а аз нищо не можех да им кажа, за да не ме линчуват.

В Италия, светецът, който носи подаръци на децата на Коледа, е различен за всеки регион, а в някои части на Италия – дори няма такъв! В Триест, заради австрийското културно наследство и традиции в града, подаръците носи San Nicolò, Св. Николай. Аз вече бях голяма, когато се преместих да живея в Триест, така че нямах възможност да „повярвам“ в него, но въпреки това обичах да се разхождам още от началото на декември из коледните сергии, които бяха украсени специално за него и за случая.

Десетина дни след нощта на Санта Лучия започва Коледната ваканция и съответно аз заминавах за Триест, за да празнувам с баби, дядовци, братовчеди, лели и др.  Традицията в Италия повелява на Бъдни Вечер да се празнува с голяма семейна трапеза, на която звездата е рибата, и после всички заедно да изчакат полунощ, забавлявайки се с игри, с томбола или с класическите коледни филми (в Италия те са винаги „Смяна на местата“ и „Скъперникът“). В полунощ отваряме подаръците и после вярващите отиват на църква. В моето семейство обаче никога не сме празнували Бъдни Вечер. Събирахме се на Коледа на обед и тогава получавах и подаръците си.  Като мъничка ходех на църква на Коледа, но и това не трая много – след като бях миропомазана (Тайнство на миропомазването при католиците), връзката ми с Църквата приключи.

Що се отнася до подаръците, никога не съм вярвала, че ми ги носи някой подобен на Дядо Коледа, или Детето Исус. Човекът, който ги беше купил за мен, просто ми ги връчваше, заедно с много пожелания. Въпросният човек обаче не винаги получаваше признателност от моя страна, особено ако подаръкът не беше играчка, а нещо полезно, като дреха например. Тогава не се свенях да покажа негодуванието си.

Освен това, в италианските домове никога не липсва коледната украса – коледната елха и коледната ясла (presepe), много от сградите също са украсени.  У нас никога  не сме имали коледната ясла, защото, за да я направиш, се иска време, търпение и креативност. Нашите семейни приятели обаче правеха невероятно красиви ясли – с колибката, Богородица, Йосиф, биковете, магаранцето, всички овчари, овчиците и много други персонажи, както и цялата сценка. Тревата беше направена от истински мъх, грабнат  от някое местенце близо до вкъщи, потокът беше направен от станиол, както и звездното небе. Баба и дядо също имаха коледна ясла, а за мен най-забавната част беше да добавя бебето Исус точно, когато удареше полунощ на Бъдни Вечер. Не ми даваха да го направя по-рано, защото Исус още не беше роден.

Когато бях малка, аз и семейството ми винаги украсявахме елха за Коледа и за мен това беше голямо забавление. Прекъснахме тази коледна традиция, когато си взехме котка, а по-късно, дори когато котката вече я нямаше, не възобновихме украсяването на елха.

Моите спомени от предишни коледи винаги са били хубави и може би затова този сезон винаги ми е харесвал и ме е изпълвал с радост, за разлика от много хора, които се чувстват потиснати. Винаги съм имала късмета да празнувам страхотни Коледи. Дори когато не бях със семейството си, се намирах с любими приятели, които винаги изпълваха сърцето ми с топлина.

Сега ми предстои да празнувам Коледа в София и много се вълнувам, защото това ще бъде първата ми Коледа по български обичай!

Leggi l’articolo in italiano:

IN ITALIANO

Your Content Goes Here

SANTA LUCIA E NATALE

SANTA LUCIA E NATALE

Tra poco più di 8 оre sarà Natale e mi sto preparando a trascorrere il mio primo Natale in Bulgaria. Naturalmente in questo periodo il mio pensiero va ai miei Natali passati, partendo dall’infanzia, quando da Bergamo andavo a Trieste per passare le feste con i miei parenti materni.

Iniziavo a sentire l’atmosfera di Natale già la notte tra il 12 e il 13 dicembre, la notte di Santa Lucia, la Santa che a Bergamo e provincia porta i regali ai bambini qualche giorno prima di Gesù Bambino (sì, a Bergamo non è Babbo Natale che porta i regali ai bambini la notte tra il 24 e il 25 dicembre, ma Gesù Bambino). La notte di Santa Lucia era la mia preferita perché sapevo che avrei ricevuto tutti i regali che desideravo, quelli che avevo scritto nella letterina, più altre sorprese, ossia gli extra di Santa Lucia, che in realtà erano regali non previsti acquistati da parenti o amici di famiglia che non erano al corrente delle mie richieste. A me facevano comunque piacere, l’importante era che le cose che desideravo ci fossero tutte. Non ho mai seguito il rituale di mettere sul tavolo il bicchiere di latte e la carota per l’asino di Santa Lucia, ciononostante lei mi ha sempre portato tutto! Era poi bello arrivare all’asilo la mattina del 13 dicembre e vedere Santa Lucia in persona che ci portava i dolci. Naturalmente noi non sospettavamo che, in realtà, si trattasse della madre di uno dei nostri compagni e il martirio della Santa, a cui furono cavati gli occhi, ha fornito una buona ragione perché questa signora potesse presentarsi con il volto velato affinché noi non la riconoscessimo.

Purtroppo ho smesso di credere molto presto in Santa Lucia e mi è sempre dispiaciuto molto. Ho sempre continuato comunque a ricevere i regali il 13 dicembre, i miei genitori me li compravano lo stesso, ma non era la stessa cosa. Era più bello svegliarmi la mattina e trovare i regali anziché andare al negozio con i miei genitori per scegliermi il regalo di Santa Lucia. Soprattutto era avvilente vedere tutti i miei compagni di scuola che ci credevano e io che non potevo dire nulla, altrimenti avrei rischiato il linciaggio.

Il Santo che porta i regali ai bambini prima di Natale varia da Regione a Regione, talvolta addirittura da città a città, in alcune zone d’Italia non c’è proprio. A Trieste, per esempio, chi porta i regali è San Nicolò, visto il retaggio austriaco della città. Essendomi trasferita a Trieste in età adulta, naturalmente non ci ho mai creduto, ma era bello i primi giorni di dicembre poter girare tra le bancarelle in centro allestite proprio in occasione della ricorrenza del Santo.

Una decina di giorni dopo Santa Lucia iniziavano le vacanze di Natale e la conseguente partenza per Trieste per andare a trovare nonni, zii e cugini. In Italia è tradizione festeggiare la Vigilia facendo un bel cenone in famiglia a base di pesce e poi attendere la mezzanotte intrattenendosi con giochi da tavolo, con la tombola o con i classici film di Natale trasmessi per televisione (che in Italia sono sempre “Una poltrona per due” e “S.O.S. fantasmi”). Giunta la mezzanotte poi si aprono i regali e, chi è credente, va in chiesa per assistere alla messa di mezzanotte. Nella mia famiglia la Vigilia di Natale non si è mai festeggiata. Abbiamo sempre fatto soltanto il pranzo in famiglia il giorno di Natale tutti insieme e i regali me li hanno sempre dati il giorno di Natale. Da piccola andavo a messa il giorno di Natale, ma ho smesso molto presto poiché, una volta ricevuto il sacramento della Cresima, è terminato pure il mio rapporto con la Chiesa.

Per quanto riguarda i regali di Natale, non ho mai creduto nel fatto che me li portasse una figura tipo Babbo Natale o Gesù Bambino, semplicemente mi venivano consegnati dalla persona che mi faceva il regalo, con tanti auguri. La persona non sempre riceveva grandi soddisfazioni da parte mia, poiché se il regalo non consisteva in un giocattolo, ma in qualcosa di più utile come un capo d’abbigliamento, io non mancavo di fargli notare che il pensiero non era di mio gradimento.

Inoltre, nelle case italiane non mancano quasi mai decorazioni come l’albero di Natale e il presepe, e talvolta pure un addobbo di Natale sulla porta di casa. In casa mia il presepe non c’è mai stato, poiché per realizzarlo servono tempo, pazienza e creatività. Molti amici di famiglia facevano presepi bellissimi, con la capanna con la Madonna, San Giuseppe, il Bue, l’Asinello, tutti i pastori, le pecorelle e tanti altri personaggi, oltre a tutta l’ambientazione: l’erba fatta spesso con muschio vero preso da qualche muretto vicino a casa, il ruscello fatto con la carta stagnola, spesso anche il cielo stellato, sempre di carta stagnola. Anche i miei nonni avevano un piccolo presepe e il mio divertimento consisteva nel fatto di poter aggiungere Gesù Bambino allo scoccare della mezzanotte tra il 24 e il 25 dicembre. Prima non mi era permesso di farlo, Gesù non era ancora nato!

L’addobbo natalizio che realizzavo da piccola con i miei genitori era l’albero di Natale e mi divertivo sempre tantissimo. Abbiamo smesso di farlo quando abbiamo adottato il gatto e poi, anche senza gatto, non l’ho più fatto.

Ho sempre bellissimi ricordi legati ai miei Natali passati ed è forse per questo che il periodo di Natale mi è sempre piaciuto e mi mette allegria, contrariamente a molti che invece si sentono depressi. Io ho sempre avuto la fortuna di passare Natali molto belli poiché, anche quando non li ho festeggiati in famiglia, li ho sempre trascorsi con amici molto cari che mi hanno sempre fatto sentire molto calore durante questa ricorrenza.

Questo sarà il mio primo Natale a Sofia e questa idea mi emoziona molto, visto che lo trascorrerò secondo le tradizioni bulgare!

Toggle Sliding Bar Area