“България и Италия си приличат “на село”, в по-автентичните аспекти от живота”

В нашата рубрика „Малката Италия“ ви запознаваме с историите на италианци, избрали да живеят в България. Какво ги е довело в нашата страна и какво ги кара да останат именно тук?

В тези напълно откровени, приятелски разговори, те ще ни разкажат за живота си, за приликите и разликите между живота в Италия (и други европейски страни), и България, както и за интересни случки по време на аклиматизацията им към нашите нрави и географски ширини.  Дали ще успеем, поне за малко, да видим живота тук през техните очи с всичките му предимства и в цялата му цветност?

Започваме, разбира се, с нашите любими учители по италиански. Не, не са ни любими, защото толкова не познаваме други, или защото прекарваме с тях дните си. Любими са ни, защото се включиха с ентусиазъм в това невероятно приключение, наречено Долче Стилново и всеки ден, с пълно сърце и пълни шепи дават най-доброто от себе си и цялото си старание, за да растат и да се учат заедно с нас.

И така, започваме Марко – 38 години, от Сардиния, Италия… На неговите ученици ще е интересно да научат, че… Марко пристига в София за пръв път през пролетта на 2014-та година и остава тук до 2016-та година. През юни, 2018-та година отново се връща в София, за да остане.

За по-напредналите – можете да прочетете интервюто с Марко в оригинал по-долу

-Марко, какво те доведе в България?

Случайността. Или по-скоро –  желанието за приключение. Тогава живеех в Лондон,  един вечен ад  „от работа –вкъщи, от вкъщи – на работа“, без никаква възможност да изляза от схемата и нещата да се подобрят.  Затова реших да променя живота си напълно, отправяйки се към Изтока, като първоначалната ми идея беше да избера Истамбул като първа дестинация и после да реша какво ще правя в бъдеще. Понеже имах един приятел французин, който живееше в София, реших първо да се отбия на гости при него и така се качих на самолет за Пловдив, а от там взех влака за София. Градът много ми хареса и реших да поостана малко. Наех си апартамент  и прекарах лятото в почивка и като турист.  Вече бях свикнал с града и така реших да си потърся работа с английски и италиански.Така се получи, че само за седмица намерих работа във фирма като customer service.

-С какво се занимаваш сега и как е животът ти тук?

Сега съм преподавател по италиански в школата Долче Стилново и в същото време карам докторантура по философия в Софийски Университет

-Какви бяха първите ти впечатления, когато пристигна тук?

Идвайки от една реалност , като тази в Лондон, която за мен беше задушаваща, София ми се стори много по-свободен и спокоен град, по-малко скован и с по-малко напрежение.

-Изпита ли културен шок, и ако да, как го преодоля?

Вече бях живял на доста места в Европа, така че вече бях свикнал с промените. При все това очаквах, че България ще е по-подобна на местата, които познавах, тъй като е част от Европейския Съюз. Но може би заради езика, различната азбука и историята на тази страна, открих, че тук ще имам много да науча и много – да разбера.  Потапяйки се в живота на квартала и с помощта на базовите ми знания по български,  успях да преодолея културния  шок и да се адаптирам достатъчно добре.

-Какви прилики виждаш между Италия и България?

Намирам прилики преди всичко „на село“,  в аспектите, свързани с живота извън големите градове.  Тъй като съм от Сардиния, виждам прилики по-скоро в манталитета в провинцията и в по- автентичните аспекти на живота.

-Какво те накара да се влюбиш в България, какво оценяваш най-много тук?

Това, което най-много ми харесва тук е, че мога да живея живота си спокойно, ведро, без стресът и напрежението, присъщи на други европейски градове и столици.

-Искаш ли да ни разкажеш някоя интересна случка?

Имах забавна преживелица един от първите дни, след като пристигнах тук. Отидох да закусвам в едно от тези магазинчета, които често се срещат по метростанциите. Помолих продавачката за кроасан и тя ми изброи различните налични видове плънки. Аз още не говорех почти никакъв български и не разбрах много от това, което ми каза, докато в един момент не успях да уловя думата „кремвиршка“. Тъй като ми заприлича на италианската дума „крема“, помислих че става въпрос за кроасан с яйчен крем. Когато усетих аромата обаче, осъзнах , че съм получил една чудна наденица, с която не бях свикнал сутрин.

-Как ще опишеш България с едно изречение?

Една страна, която може би от мързел, все още пази своята идентичност.

In Italiano

Un’intervista con Marco, trentotto anni, originario della Sardegna

Un’intervista con Marco, trentotto anni, originario della Sardegna, arrivato a Sofia per la prima volta nella primavera del 2014 e rimastovi fino ad agosto 2016. È poi tornato qui nel mese di giugno di quest’anno.

-Marco, cosa ti ha portato in Bulgaria? Il caso. In realtà, l’avventura più che il caso. Vivevo nel Purgatorio di Londra, nell’eterno ritorno casa-lavoro e viceversa, senza alcuna possibilità di poter migliorare la mia condizione. Ho quindi deciso di cambiare completamente vita e di iniziare un viaggio verso est, con l’idea di scegliere Istanbul come prima destinazione per poi decidere sul mio futuro. Poiché però avevo un amico francese a Sofia, ho deciso per prima cosa di fargli visita e così ho preso un aereo per Plovdiv e poi un treno per Sofia. La città mi è piaciuta molto e per questo ho deciso di rimanervi per un po’. Ho preso un appartamento in affitto e ho trascorso l’estate rilassandomi qui e facendo il turista. Ormai mi ero già ambientato in questa città, così ho provato a cercare un lavoro con l’inglese e l’italiano e alla fine, nel giro di una settimana, ho trovato un impiego nel servizio clienti di un’azienda.

-Di che cosa ti occupi ora e com’è la tua vita qui? Adesso sono insegnante d’italiano presso la scuola Dolce Stilnovo e nel frattempo porto avanti un dottorato di ricerca in filosofia presso l’Università di Sofia.

-Quali sono state le tue impressioni appena arrivato? Venendo da una realtà come quella di Londra, che mi sembrava soffocante, ho trovato Sofia molto più libera e rilassante, meno rigida e con meno pressioni.

-Hai avuto uno shock culturale e, in caso affermativo, come l’hai superato? Avevo già vissuto in giro per l’Europa, così ero già avvezzo ai cambiamenti, anche se, essendo la Bulgaria all’interno dell’Unione europea, me la immaginavo più simile alle realtà a cui ero abituato. Invece, un po’ per la lingua, un po’ per l’alfabeto diverso dal nostro e un po’ per la storia stessa del Paese, ho trovato che qui c’era davvero tanto da imparare e da capire. Immergendomi nella vita di quartiere e cercando di studiare i primi rudimenti della lingua sono riuscito a far fronte all’impatto culturale diverso e a integrarmi abbastanza bene.

-Che somiglianze noti tra l’Italia e la Bulgaria? Trovo somiglianze soprattutto nell’aspetto più rustico del paese, quello più legato alla realtà fuori dai grandi centri e alle zone rurali. Venendo dalla Sardegna, vedo similitudini soprattutto nella mentalità più di paese e negli aspetti genuini della vita.

-Cosa ti ha fatto innamorare della Bulgaria, o comunque cosa apprezzi particolarmente? La cosa che mi piace di più è il fatto di poter vivere la mia vita in modo tranquillo, sereno, senza lo stress e le pressioni che si possono avere in altre grandi città e capitali europee.

-C’è un aneddoto che vorresti condividere? È stata divertente quella volta in cui, nei primi tempi in cui ero qui, sono andato in uno di quei negozietti alla fermata della metropolitana per fare colazione di mattina. Ho chiesto un croissant alla commessa che mi ha elencato i vari tipi disponibili con i vari ripieni. Io non conoscevo ancora quasi per niente la lingua e non ho capito molto di quello che mi diceva, finché, ad un certo punto, non ho colto la parola “krenvirshki”. Vista l’assonanza con la parola “crema”, pensavo fosse un croissant con la crema. Quando poi l’ho ho sentito l’aroma, ho realizzato che invece era un bel wurstel a cui non ero abituato la mattina.

-Come descriveresti la Bulgaria in una frase? Un Paese che, forse per pigrizia, ma comunque fortunatamente, mantiene ancora una sua autenticità.