Пътуване от Сардиния до София и кое е най-изненадващото при първата среща с България

You are here:-, Италиански език и култура, Малката Италия-Пътуване от Сардиния до София и кое е най-изненадващото при първата среща с България

Пътуване от Сардиния до София и кое е най-изненадващото при първата среща с България

Една италианка от Сардиния разказва за първата си среща с България и за това, което най-много й липсва в София

Долче Стилново е училище, посветено на автентичната и неподправена италианска култура и разбира се, италиански език. Но в нашата рубрика “Малката Италия” ви запознаваме с живота и преживелиците на италианци, които са избрали България за свой дом. Представяме ви интервю с Федерика, която няма как да не познавате, ако някога сте идвали на наша почва. Това е момичето, което се опитва да отговори на вашите въпроси и желания, и винаги посреща курсистите с усмивка. Федерика е на 30-години, родом от Сардиния и живее в България от 3 години и половина

Федерика, какво те доведе в България?

Стана по-скоро случайно. Живеех в Атина преди да дойда тук и работех в една голяма IT фирма като агент техническа подръжка. Предвид кризата, която сполетя Гърция преди няколко години, реших да си търся работа в друга европейска страна. От София ми предложиха работа в същия сектор и така, през март 2015-та година, се озовах тук.  Дойдох, без да знам кой знае колко за страната, която щеше да се превърне в мой дом, причината беше най-вече по-сигурната работа.

С какво се занимаваш и как е животът тук?

Сега ко-менажирам училище по италиански език и се занимавам с методологията. В свободното си време мога да отида на ресторант, когато пожелая, тъй като цените тук са по-достъпни, в сравнение с Италия. Също така, тук в София постоянно има събития и концерти,  които мога да посещавам. Фактът, че София е космополитен град, ми позволява да имам приятели от различни националности, не само българи и италианци.

Какви бяха първите ти впечатления, когато пристигна?

В началото не беше лесно. Идвах след  7 месеца, прекарани в Гърция. Бях свикнала на друг прием и взаимоотношения, където хората веднага се сближават с теб, опитват се да те разберат и ти да ги разбереш, дори да не говориш езика. Освен това аз съм от Сардиния, която като култура наподобява Гърция, а не България. В началото трябваше да се изправя пред тези отношения, с които не бях свикнала. Другото е, че идвайки в София, за пръв път се озовах толкова далеч от морето и това ми липсваше най-много. Липсваше ми един вид топлина – човешка и климатична, и все още ми липсват морето и рибата.

Имаше ли културен шок и как го преодоля?

Опознах по-добре българската култура и започнах да оценявам много черти на характера й. Осъзнах, че хората всъщност са любвеобилни и приветливи, просто е по различен начин от този в Сардиния или Гърция, може би по-малко очевиден. В Сардиния и Гърция хората те поздравяват на улицата безпричинно, дори да не те познават, а тук изчакват да те опознаят. Сега, когато се връщам в Сардиния, почти се дразня, когато някой ме поздравява, без да ме познава.

Какви прилики има между България и Италия?

В културно отношение, ние сме народи, които обичат удоволствията – хапването, пийването, добрата компания. По отношение на природата  – и двете страни имат прекрасно море и планини. Също така, селата по провинцията в България са много подобни на италианските – хората са изключително топли и приветливи.

Какво те накара да се влюбиш в България, или какво оценяваш най-много?

Това, което в началото не разбирах, сега ми харесва най-много. Отначало страдах от първоначалната мнителност на хората, но после осъзнах, че тази привидна студенина бързо се трансформира в топлина и удоволствие от запознанството с различни хора и култури. В България, хората ти се доверяват по-бавно, но доверят ли ти се, си техен приятел завинаги.

Когато се връщаш в Италия, какво винаги носиш от България, и обратното – какво си носиш винаги, когато се връщащ от Италия? 

Ако се прибирам март месец, винаги взимам „мартенички“, това са бели и червени гривнички, които много обичам заради символиката им – здраве и дълголетие, и ги раздавам на всички роднини и приятели. От Италия винаги нося поне 4 кг. „пекорино сардо“ . (https://en.wikipedia.org/wiki/Pecorino_Sardo)

Как би описала България в едно изречение?

Страна, която с всеки изминал ден те изненадва все повече.

Leggi in italiano:

Un’intervista con Federica, trent’anni, originaria della Sardegna e residente a Sofia da tre anni e mezzo.

Questa è un’intervista che ho fatto a Federica, trent’anni, originaria della Sardegna e residente a Sofia da tre anni e mezzo.

-Federica, cosa ti ha portata in Bulgaria? È stato tutto piuttosto casuale. Prima di trasferirmi in Bulgaria, vivevo ad Atene, dove lavoravo per un’importante azienda informatica come agente di supporto tecnico clienti. Tuttavia, a causa della crisi che ha colpito la Grecia qualche anno fa, ho preferito cercare un lavoro in un altro paese europeo. Mi è stato offerto un impiego a Sofia nello stesso settore e così, a marzo 2015, sono arrivata qui. Sono venuta qui pur non conoscendo molto del paese che mi avrebbe ospitata; il motivo principale è stato soprattutto il fatto che il lavoro risultasse più sicuro.

-Di che cosa ti occupi ora e com’è la tua vita qui? Ora sono co-responsabile della scuola di lingua italiana Dolce Stilnovo, dove svolgo anche attività didattica. Nel tempo libero ho la possibilità di andare al ristorante quando voglio, poiché i prezzi sono più accessibili rispetto all’Italia. Inoltre, qui a Sofia ci sono tanti eventi e concerti a cui posso partecipare. Il fatto che Sofia sia una città cosmopolita mi permette di avere molti amici non solo bulgari e italiani, ma anche di altre nazionalità.

-Quali sono state le tue impressioni appena arrivata? I primi tempi qui non sono stati facili. Venivo da una permanenza di sette mesi in Grecia. Lì mi ero abituata a un tipo di accoglienza diverso, dove le persone ti danno subito confidenza e cercano di capirti e farsi capire anche se non parli la loro lingua. Provengo inoltre da una regione, la Sardegna, che a livello culturale è più simile alla Grecia rispetto alla Bulgaria e per questo ho dovuto affrontare tratti culturali piuttosto diversi rispetto a quelli che mi erano familiari. Venendo a Sofia mi sono poi trovata, per la prima volta, lontano dal mare e questa è la cosa che mi è mancata di più. Mi mancava un certo tipo di calore umano e meteorologico, e tutt’ora mi mancano il mare e il pesce.

-Hai avuto uno shock culturale e, in caso affermativo, come l’hai superato? Ho conosciuto meglio la cultura bulgara e ho iniziato ad apprezzarne molti tratti. Mi sono resa conto che le persone qui sono comunque affettuose e accoglienti, ma in modo diverso rispetto alla Grecia o alla Sardegna, forse meno appariscente. In Sardegna e in Grecia la gente per strada ti saluta anche senza motivo e senza conoscerti, mentre qui le persone aspettano di avere più confidenza con te. Adesso, quando torno in Sardegna, mi dà quasi fastidio se qualcuno mi saluta senza conoscermi.

-Che somiglianze noti tra l’Italia e la Bulgaria? A livello culturale, siamo entrambi popoli gaudenti: ci piace mangiare, bere e stare in compagnia. A livello naturale e paesaggistico, entrambi i paesi hanno un bel mare bellissime montagne. Inoltre, se ti addentri nella Bulgaria più rurale, puoi notare che i villaggi sono molto simili a quelli italiani, con un calore e un’accoglienza squisiti.

-Cosa ti ha fatto innamorare della Bulgaria, o comunque cosa apprezzi particolarmente? Quello che all’inizio non capivo è ciò che ora apprezzo di più. Prima soffrivo della diffidenza iniziale che notavo nelle persone qui, poi però mi sono resa conto che questa apparente freddezza nel giro di poco tempo si trasforma in calore e piacere di conoscere persone e culture diverse. In Bulgaria le persone ci mettono più tempo a darti confidenza, ma quando te la danno sei loro amico per sempre.

-Quando torni in Italia, cosa porti sempre con te dalla Bulgaria e, viceversa, cosa ti porti sempre in Bulgaria dall’Italia? Se torno in Italia a marzo, dalla Bulgaria porto sempre dei “martinichki”, i braccialetti rossi e bianchi che mi piacciono molto soprattutto per il loro significato di vita e salute, e li distribuisco tra tutti i miei amici e familiari. Dall’Italia mi porto sempre almeno 4kg di pecorino sardo.

-Come descriveresti la Bulgaria in una frase? È un paese che ti sorprende ogni giorno di più.

Toggle Sliding Bar Area