Федерика е от Сардиния, учила е в Università di Cagliari и от 6 години живее в София. Обича музиката, спорта, жонгльорството и психологията.
Какво в учителската професия ти носи удоволствие?
Открих страстта към преподаването още докато самата аз бях студентка и помагах на колегите си да учат за изпити. Тогава усетих удоволствието от това да виждам как „скучните“ теми се превръщат в интересни, как лампичката светва. Оттогава не съм поглеждала назад. Най-голямо удоволствие изпитвам, когато виждам как нашите курсисти не само научават нов език, но сякаш се научават да виждат себе си по нов начин, стават по-уверени и позитивни, виждат себе си в нова, по-добра светлина. Да виждам хората вдъхновени и окрилени - това винаги, абсолютно винаги ме прави щастлива. ... Обожавам и да се смеем заедно в час. Ученето на нещо ново е преди всичко забавен, радостен процес, аз никога не забравям това и се старая и курсистите да не го забравят
С какво беше различна като дете, кои свои качества цениш сега?
Като малка винаги съм била черната овца… И вкъщи, но най-вече в училище. Винаги имах различна, нехарактерна гледна точка за всяко нещо. Освен това, сякаш нарочно избягвах лесното, винаги съм избирала трудния път…Този, който ще ме научи на най-много неща. Най-много ценя в себе си способността ми да виждам светлината – и в трудните ситуации, и в хората… Умея да виждам хубавото във всеки човек. Това, което ме вдъхновява да бъда по-добра… е скромността! Моята скромност е моята сила. Аз знам, че никога няма да бъда перфектна, но винаги ще се стремя да се развивам, да съм по-добра от вчера.
Кое е едното нещо, което искаш курсистите да знаят, за да ги улесниш по техния път и в процеса на учене на италиански?
Че хората са хора, а не машини. Затова да не се страхуват да грешат, да грешат на воля. Да участват в часовете водени от любопитство, а не съревнование. Искам да разберат, че така или иначе, българските курсисти учат по-бързо и по-добре от много други. Затова да не взимат себе си и грешките си толкова сериозно.
