Стефания е сертифициран преподавател по италиански, специализирала основно в преподаването онлайн. След като следва и работи в Рим, се завръща в спокойното крайбрежно градче, където е родена, за да се посвети на семейството и любимата си работа.
Какво те вдъхновява?
Моите деца – начинът, по който наблюдават внимателно, виждат света, попиват. Затова всички мои усилия се свеждат до едно - да направя така, че това, което виждат и попиват, да е добро.
Като преподавател ме вдъхновяват моментите, в които курсистите, започнали от нулата при нас, правят първите си изречения. Какво вълнение! Преподаването е в моето ДНК – всички в моето семейство са учители.
Кое е любимото ти място в Италия?
Моята къща, в малкото крайбрежно градче, където живея в момента, с дъх на море… Къщата, в която съм заобиколена от хората, които обичам… И в която чувствам благословията на моята баба, която ми я завеща. След 12 години в Рим, повикът на морето победи и се върнах отново в родния град край морето. Но вече не бях сама – до мен беше съпругът ми Феликс, а в корема ми – дъщеря ми Одет.
Как ти се отрази Ковид периода и какво ти помага в трудни моменти?
Последните години ме научиха на толкова много… Че плановете винаги подлежат на промяна, картите постоянно се пренареждат, начинът на работа – също. Самият Ковид ми показа, че обонянието и вкусовете не бива да се приемат за даденост и какъв може да бъде светът без тях. Показа ми колко силни са децата ми – те не се заразиха! И най-вече, даде ми сили, защото аз и моето семейство преминахме и през това, и сега сме добре. Имам си мантра – „всяко зло за добро“. Тя ми помага в трудни моментиа.
