Валентина е родена в Сардиния, специализирала е в сферата на образованието, педагогиката и социалните дейности. Живее в София. Обича природата, добрата храна и света на модата и дизайна.
Италия от твоето детство…. Какво се промени през последните 30 години?
Италия от моето детство е приказна. Аз израснах в малко градче в провинцията, насред природата и всички живи същества. Когато бях малка имаше повече уважение между хората, по-силни приятелски връзки. Всички от квартала се познавахме, бяхме по-близки. Бяхме по-общителни, прекарвахме повече време заедно. Сега родителите са позабравили добрите обноски, забравили са да научат децата си да уважават околните. Близостта с другите се е загубила, живеем много по-изолирано и самотно.
Какво ти харесва най-много в учителската професия?
Това, че опознавам нови личности, нови истории, възможността да се запозная с нови култури... и да видя моята в нова светлина. Да преподавам италиански за мен е равносилно на това да поканя някого вкъщи. Използвайки тази платформа, да си поприказваме… Преподаването е един конструктивен диалог, еднакво обогатяващ и за двете страни.
Какво от италианската култура би искала да споделиш с българските курсисти?
Толкова много има за споделяне, особено що се отнася до местните, регионални субкултури. Замисляли ли сте се защо италианците са толкова добри готвачи? Истината е, че за нас храната е просто извинение, поводът да споделяме. Да споделяме това, което имаме (дори да е малко), с хората, които обичаме. Другото, което искам даразберат е, че Италия е една различна и многообразна култура (по-скоро съвкупност от култури, диалекти, обичаи), но не е нито по-добра, нито по-лоша от българската. И двете страни са великолепни, по свой начин.
Каква нагласа би искала да имат твоите курсисти?
Искам винаги да помнят, че няма невъзможни неща. И че както гласи известният афоризъм: „Всичко е трудно преди да стане лесно“.