Коледата в моето градче в Пиемонт започва...
Коледа у нас винаги е била традиция, която започва на 8 декември – деня на Непорочното зачатие (Immacolata). Тогава у дома правим яслата (презепе) и украсяваме коледната елха.
Като деца, аз и сестра ми ходехме в близката гора, за да събираме мъх, борови клонки и шишарки. С тях създавахме малка коледна сцена вкъщи (presepe), в която подреждахме фигурките, които участват в цената на Рождеството. А каква луда игра падаше после с тези фигурки! За нас това беше истински куклен театър – можехме да играем с тях до безкрай.
Измисляхме име на всеки персонаж: рибарят, пастирът със своите овчици, шивачката, хлебарката… имаше и тримата Влъхви с камилата, които идваха от далечни земи. Често се случваше котката да се покатери върху яслатаи да заспи там, разрушавайки всичко, но това ни разсмиваше още повече.
Presepe: сърцето на празника
В нашия дом тази традиция продължава и до днес – баща ми я спазва с точност и последователност. Всяка година яслата символизира началото на празниците и остава осветена до 6 януари, когато Богоявление поставя края на всички зимни празници.
Коледната пиеса – големи актьорски емоции
Друго, което си спомням от детството, е коледната пиеса, която всяка година организирахме в училище. Заедно със съучениците си подготвяхме театрално-музикално представление, а после организирахме специален вечерен спектакъл за родителите и приятелите.
Спомням си, че една година, когато бях много малка, ролята ми в едно от тези представления беше… „вятърът“. Имах само сив плащ и трябваше да духам и да вдигам шум. Кой знае – може би съм се чувствала малко нелепо и съм завиждала на онези с по-важни роли, и затова го помня толкова ясно!
Коледната томбола – празник за цялото село
В моето село дълго време се спазваше една стара традиция – коледната томбола. Това е игра, разпространена по целия свят, подобна на бинго: с картончета и човек, който чете числата – този, който има всички числа на своя картон, печели.
При нас томболата се организираше в голямата зала на църквата и в нея участваше цялото село. Водещият четеше числата, разказваше вицове и ни разсмиваше, а каква радост беше, когато някой извикаше „Томбола!“!
Вечерта ние, децата, ядяхме мандарини, а възрастните пиеха големи количества вино. Наградите се осигуряваха от местни земеделци и производители: салами, бутилки вино, панетоне, а понякога дори цяла пуйка. Томболата е преживяване, което помня с носталгия, защото, за съжаление, това е традиция, която постепенно изчезва.
Нова семейна традиция
Една нова традиция, която създадохме в семейството си, е да каним някой приятел на обяда на 25 декември – някой, който по Коледа е сам, защото семейството му е далеч.
Това донесе много радост у дома, защото колкото повече сме около масата, толкова по-щастливи сме.
Una passeggiata nel bosco: l’inizio del nostro Natale
Natale a casa mia è da sempre una tradizione che inizia l'8 dicembre: il giorno dell' "Immacolata", in cui facciamo il presepe e l'albero di Natale in casa.
Da bambine, io e mia sorella andavamo nel bosco vicino a casa per raccogliere il muschio, i rami di pino, le pigne, e con quelle ricreavamo una piccola scena natalizia in casa, dove mettevamo le statuine che rappresentavano la natività.
E poi quanti giochi facevamo con quelle statuine! Per noi era come un teatro delle marionette, ci giocavamo all'infinito: ogni personaggio aveva un nome, c'era il pescatore, il pastore con le sue pecorelle, la sarta, la panettiera.. c'erano i tre Re Magi con il cammello che arrivavano da lontano...
Spesso il gatto saliva nel presepe e ci dormiva, distruggendo tutto, ma ci faceva anche molto ridere.
Il presepe: il cuore delle feste
In casa nostra questa è una tradizione che mio padre continua a seguire meticolosamente, e ogni anno il presepe simboleggia l'arrivo delle feste e resta illuminato fino al sei gennaio, quando l'Epifania porta via tutte le feste.
La recita di Natale: i primi ruoli e le grandi emozioni
Un'altra cosa che ricordo della mia infanzia era la recita di Natale, che organizzavamo con la scuola ogni anno.
Con i nostri compagni di classe preparavamo uno spettacolo teatrale e musicale, e poi organizzavamo una serata di spettacolo per i genitori e gli amici.
Mi ricordo che un anno, quando ero molto piccola, il mio ruolo in uno di questi spettacoli era fare "il vento". Avevo solo un mantello grigio e dovevo soffiare e fare rumore... chissà, forse mi sentivo un po' ridicola e invidiavo chi aveva ruoli più importanti, e per questo lo ricordo così bene!
La tombola di Natale: una festa per tutto il paese
Nel mio paese poi era vivissima una tradizione antica, la Tombola di Natale: un gioco diffuso in tutto il mondo, come il Bingo, con le schede e una persona che legge i numeri: chi ha tutti i numeri sulla propria scheda, vince.
Nel mio paese la Tombola si organizzava in una grande sala della chiesa, e tutto il paese partecipava. Il presentatore leggeva i numeri raccontando barzellette e scherzando, e che gran festa quando qualcuno gridava "tombola"!!!!
Durante la serata noi bambini mangiavamo mandarini e gli adulti bevevano grandi quantità di vino. I premi che si vincevano erano offerti da produttori locali: salsicce, bottiglie di vino, panettoni a volte un tacchino intero! La Tombola è un'esperienza che ricordo con nostalgia, perchè è una tradizione che purtroppo va scomparendo...
Una nuova tradizione di famiglia
La nuova tradizione che abbiamo creato in famiglia invece, è quella di invitare qualche amico o amica per il pranzo del 25, qualcuno che a Natale è solo perchè ha la famiglia lontana, e questo ha portato tanta allegria in casa, perchè più siamo a tavola, più siamo contenti!
