Коледа в Ломбардия – спомени, промени и нови традиции
Може би не е редно да говоря от името на цяла Ломбардия, но мога да ти разкажа как аз празнувах Коледа като дете и какво се промени с годините.
Когато бях малка, започвахме да празнуваме на 24 декември – Бъдни вечер. Отивах в дома на леля ми заедно с една от братовчедките ми и прекарвахме целия следобед в приготвяне на предястията за празничния обяд.
Обожавах да се срещам с нея по този повод, защото винаги се забавлявахме и смеехме като луди!
Вечерта майка ми и сестрите ѝ, заедно с баба, дядо и по-големите ми братовчеди, отиваха на църква.
Ние, по-малките, си лягахме и чакахме идването на Дядо Коледа. По-късно и аз започнах да ходя на литургия и, когато се прибирахме у дома, помагах да подготвим подаръците за сестра ми (която е по-малка от мен).
.png)
От религиозен празник към лично преживяване
Може би това е една от разликите, които най-силно изпъкват за мен: преди Коледа беше преди всичко религиозен и семеен празник. Моите баба и дядо дори не харесваха образа на Дядо Коледа – те ми казваха, че подаръците са от Бебето Исус (Исус, когато е бил малко дете).
Днес по-малко хора ходят на църква, но честно казано, не ми се струва, че заради това празникът е по-малко „автентичен“ или че я чувстваме по-малко. Въпреки че често се казва, че Коледа днес е просто консуматорски празник, за мен тя продължава да носи същия смисъл.
Панетоне, което не обичам (да, възможно е!)
Сред храните, които никога не липсват в моето семейство (ломбардци DOC), е панетонето – и това е напълно логично, защото то е родом от Милано!
Но трябва да призная нещо: никога не съм харесвала панетоне. Не обичам нито стафидите, нито захаросаните плодове, затова ям „по-специални“ панетонета (например с шоколад) или просто избирам пандоро.
Както виждаш, много от най-красивите ми коледни спомени са свързани с храната и семейството. Ще ти разкажа още един спомен.
Коледният обяд и ловът на съкровища
Когато бях дете, всички се събирахме в дома на баба и дядо за празничен коледен обяд. Бяхме много – аз имам сестра, петима братовчеди и четирима чичовци и лели – и се забавлявахме безкрайно. Най-вече защото, разбира се, получавахме много подаръци.
Една година дядо ми беше скрил всички подаръци на място, където не можехме да ги видим, и за да ни помогне да ги намерим, организира лов на съкровища.
Беше написал улики на малки листчета хартия и, следвайки ги, ние трябваше да открием подаръците си. Беше наистина забавно и можеш да си представиш какъв човек е бил дядо ми и защо всички ние го помним – както и тези моменти – с безкрайна обич и носталгия.
Нови традиции, същият дух
Днес, заедно със съпруга ми, създаваме нови традиции и нови спомени. Например всяка година прекарваме вечерта на Бъдни вечер (24 декември) със семейството на неговата сестра. И дотук – нищо необичайно, нали? Точно така!
Само че винаги ядем мексикански fajitas. Не знам как се е родила тази традиция, но на всички ни харесва това ястие (особено на племенничките ми), затова продължаваме така!
Поглед към бъдещето
За следващата Коледа се надявам да мога да празнувам заедно с цялото си семейство в дома, който ще си купя.
La Vigilia: preparativi, attesa e tradizione
Non posso parlare per l’intera Lombardia, ma posso raccontarti come festeggiavo io il Natale da piccola e che cosa è cambiato negli anni.
Quando ero piccola iniziavamo a festeggiare il 24, cioè il giorno della Vigilia: io andavo a casa di mia zia con una mia cugina e passavamo il pomeriggio a preparare gli antipasti per il pranzo. Era un appuntamento che amavo moltissimo, perché ci divertivamo sempre come matte!
Alla sera mia mamma e le sue sorelle, insieme ai nonni e ai miei cugini più grandi, andavano in chiesa. Noi piccoli, invece, andavamo a letto e aspettavamo l’arrivo di Babbo Natale.
Poi io stessa ho cominciato ad andare a messa e, una volta a casa, aiutavo a preparare i regali per mia sorella (più piccola di me).
Da festa religiosa a esperienza personale
Forse questa è una differenza che mi viene in mente: in passato il Natale era soprattutto una festa religiosa e familiare. Addirittura, i miei nonni non amavano Babbo Natale: mi dicevano che i regali erano da parte di Gesù bambino (cioè Gesù quando era un bambino piccolo)! Ora meno persone vanno in chiesa, ma onestamente non mi sembra che per questo la festa sia meno “autentica” o meno sentita, nonostante si dica spesso che ora il Natale è una festa solo consumistica.
Panettone sì… ma non per tutti
Tra i cibi che non mancano mai nella mia famiglia (lombarda DOC) c’è il panettone: ed è ovvio, è nato a Milano! Ti devo però confessare una cosa: non mi è mai piaciuto il panettone! Non mi piacciono né le uvette né i canditi, quindi mangio panettoni “particolari” (ad esempio al cioccolato) oppure il pandoro.Come vedi, moltissimi dei miei ricordi più belli di Natale sono legati al cibo e alla mia famiglia.
Il pranzo di Natale e la caccia al tesoro
Te ne racconto un altro. Quando ero piccola ci ritrovavamo tutti a casa dei miei nonni per il pranzo del giorno di Natale. Eravamo tanti (io ho una sorella, cinque cugini e quattro zii) e ci divertivamo tantissimo, anche perché ovviamente ricevevamo molti regali.
Un anno mio nonno aveva nascosto tutti i regali dove non potevamo vederli, e per farceli trovare ha organizzato una caccia al tesoro: ha scritto alcuni indizi su bigliettini di carta e noi, seguendo questi indizi, dovevamo trovare i nostri regali. È stato davvero divertente e puoi capire che tipo fosse mio nonno e perché tutti noi ricordiamo lui e tutti questi momenti con infinito affetto e un po’ di nostalgia.
Nuove tradizioni, stesso spirito
Ora, con mio marito stiamo creando nuove tradizioni e nuovi ricordi. Ad esempio, ogni anno passiamo la sera della Vigilia (il 24 dicembre) con la famiglia di sua sorella. E fino a qui niente di strano, giusto? Giusto! Però mangiamo sempre fajitas messicane! Non so come è nata questa tradizione, ma a tutti piace questo piatto (soprattutto alle mie nipotine), perciò continuiamo così!
Uno sguardo al futuro
Per il prossimo Natale spero di poter festeggiare insieme a tutta la mia famiglia nella casa che comprerò!
