Всичко, което трябва да знаеш за метода „пълно потапяне“ (Total Immersion)
Да учиш нов език може да бъде едно най-зареждащите и обогатяващи неща, в които да инвестираш времето си. Отваря нови врати, разширява хоризонти и прави за ума това, което спортът и танците правят за тялото – подържат го в най-добрата му форма.
Тогава защо не се впускаме в учене на нови езици в момента, в който ни се отвори малко време и възможност? В калкулацията как най-добре да оползотворим времето си със сигурност влиза и реалността на много школи. А тя е, че работят с преподаватели без опит и квалификация и което е по-лошо – без отношение към курсистите и работата си. Затова в много случаи курсистите, непопаднали на добър преподавател, смятат, че са хвърлили парите и времето си на вятъра.
Най-лошото е, че за всеки от нас има благоприятен прозорец, в който решаваме: да се захванем ли с нещо ново, да променим ли живота си… или не. Пропуснатият потенциал е най-голямото прахосничество. За да няма некомпетентно преподаване, заучаванена грешни или остарели неща, с нас работят само квалифицирани, опитни преподаватели с майчин италиански език.
„Да учишиталиански с професионален преподавател, за когото езикът е майчин, е огромно предимство“.
Към това добавяме абсолютната отдаденост на нашите учители, страстта, с която преподават и методологията на „пълно потапяне“. Вече нямаме предимство. Имаме преживяване. Да учиш италиански по този начин е привилегия, която не е за изпускане. Но кой е „този“ начин и какво представлява пълното потапяне (Total Immersion) а ла Долче Стилново?
Пълно потапяне с Долче Стилново: Нито сугестопедия, нито традиционен метод
(Най-важното, което трябва да знаеш за това как нашата методология се сравнява с други два популярни метода, ще видиш в следващите редове.)
Методът на „пълно потапяне“ често се сравнява със сугестопедия. Има защо. Двете най-очевидни прилики са, че и двата метода използват само изучавания език като средство за комуникация (а в нашия случай – и за преподаване). И двата метода използват афективно-емотивния подход (повече по-долу), за по-ефективно научаване и запомняне. Също като при сугестопедията и в Долче Стилново се стремим да създадем приятелска, добронамерена и релаксираща среда, в която курсистите да се чувстват свободни да експериментират ( да! – и в ученето на език има смелост и експериментация). Стремим се да обвържем научаването с приятна емоция, да създадем позитивна асоциация и да изградим силна връзка на емпатия между преподавателите и курсистите.
Когато курсистите казват, че в Долче „се чувстват като у дома“ или че преподавателите ги „предразполагат да искат да говорят“, сякаш са изненадани или са очаквали точно обратното. Всъщност, силната емотивна връзка между преподавателя и курсиста, и предмета, който изучават, както и позитивните емоции, които се генерират по време на часовете, не са страничен, а търсен ефект. Защо? Защото това е оптималната среда за научаване на ново умение. Тези фактори помагат на курсиста да преодолее страха от неизвестното (блокаж), и да премине по-лесно трудните фази (веднага щом ентусиазмът от новото стихне и стане ясно, че не може без усилие). Най-вече - помагат на курсиста да научи по-бързо и да запомни по-трайно (затова и сугестопедията може да бъде толкова успешна, особено в началните нива).
Също като в сугестопедията, използваме образователни игри и винаги се стремим в учебният процесда участва не само мисълта, но и сетивата, и движението (вярно, че откакто сме онлайн последното е трудно).
Значи ли това, че нашият метод е сугестопедичен?
Не, защото за разлика от сугестопедията, ние обясняваме материала и граматиката, използвайки логиката, анализи, сравнения и черпейки от нормите на прескриптивната (предписателната), граматика. Използваме микс от традиционен лингвистичен подход и по-нетрадиционни методи, защото искаме курсистът не само да разбере, но и да усети… И обратно – не само да усети, но и да разбере. (Но за това –по-долу).
Тогава - къде се различават нашата методология и традиционният метод?
Избягваме употребата на преводен език и постоянните сравнения с майчиния език на курсистите. Курсистите са стимулирани да участват, ангажирани са активно през цялото време - както в двустранния процес на комуникация, така и във правилното формулиране на правилата. С други думи – учещият не е само пасивен получател на информация. И нищо в час не се случва без участието му.
Двете най-често срещани притеснения
„Чакайте, аз не знам италиански! Как ще разбирам, ако ми говорят само на италиански?“
„Вече съм на възраст и не мога да уча като децата“.
Пълно потапяне не значи, че преподавателят ще те хвърли в дълбокото и или ще заплуваш, или ще се удавиш. Нито, че от теб ще се очаква да учиш, попивайки като „гъба", както учат бебетата и децата. (И слава Богу – на бебета им отнема около две години да проговорят, а когато го направят… Да кажем, че не това е нивото, на което искаме да говорят нашите курсисти след две години учене с нас.)
Преподавателят ще обяснява думите, използвайки синоними, антоними или сравнения от същия език. Когато нивото е още съвсем базово, ще обяснява с други, вече познати за курсистите думи, ако има такива; ще поставя думата в лесно разбираем контекст (кафене – кафе - пия). Ще използва заобикалящата го среда или ще показва снимки и картини (когато обяснява думата стена, ще ти покаже стената, когато обяснява думата кула, ще покаже снимка на Пиза). Освен това ще „изиграва“ значението с мимики, жестове (и кой по-добре за това от италианците?).
Ще използва сторителинг, образователни и ролеви игри, така че не само да разбереш значението, а да свържеш думата с позитивна емоция (и по този начин – да я запомниш по-лесно и по-трайно).
Какво се случва с теб, когато ти преподават по този начин?
Много неща, но някои от предимствата са, че езиковият ти запас (броят думи, които знаеш), се увеличава по-бързо, че запаметяваш новата информация по-лесно, че започваш да разбираш и развиваш интуиция за езика МНОГО по-бързо, и че езиковата бариера (когато се затрудняваш да превърнеш пасивните си знания в активни), ще те притеснява много по-малко.
Преподавателят, използвайки логика и последователност, ще те води от по-лесното към по-сложното, от общото към специфичното. Ще построите къща заедно, като разбира се няма да започнете от покрива, а от основите. Ако си ниво начинаещ - стъпка по стъпка преподавателят ще те въвежда и обяснява базови неща, които могат да бъдат разбрани лесно (единствено и множествено число, мъжки и женски род… а не условно наклонение и спомагателни глаголи).
Но не си представяй, че някой ще води, а ти ще следваш пасивно. В този метод няма нищо пасивно. Приключението е твое и ти водиш толкова, колкото и преподавателят. Пътят, по който ще минеш, за да стигнеш до целта, зависи и от теб. От това защо искаш да учиш италиански, какво обичаш в Италия и дори от това какъв живот искаш да живееш. Просто с нас ще разполагаш с експертен гид, който е абсолютен познавач на терена.
Затова, когато питаме нашите преподаватели каква нагласа трябвада имат курсистите, преди да се запишат при нас, те отговарят:
„Същата като когато тръгват на път. Да са готови за нещо ново и различно, да са любопитни и нетърпеливи за още, да подхождат към препятствията като към предизвикателства, да се наслаждават на пътя и гледките“.