.png)
Итало Калвино: тъкачът на сънища
[5 класики на Калвино, които ви препоръчваме да прочетете поне веднъж в живота си]
Роден в Куба през 1923 г., Итало Калвино е една от най-ярките литературни фигури на ХХ век. Самото му име — Итало — сякаш предвещава живот, изпълнен с приключения, но неотменно свързан с корените му.
Тъй като се ражда далеч от Италия, майка му избира това име, за да му напомня за далечната страна, откъде произлиза. И все пак, съдбата се разгръща по свой собствен начин — семейството се завръща в Италия само две години след неговото раждане. Както сам Калвино отбелязва в кратка автобиография:„От моето раждане зад океана ми е останал само объркващата информация в личните данни (която в биобиблиографичните бележки заменям с по-истинското: роден в Санремо).“
От първия си роман — „Пътеката на гнездата на паяците“ (1947), до емблематичния „Ако в една зимна нощ пътник“, Калвино се утвърждава като уникално явление в италианската литература на XX век. Майсторски борави с множество жанрове: роман, разказ, приказка, есе.
Изключителната му стилова гъвкавост, фантазията, лекотата и дълбочината на израза му създават едно от най-забележителните пера в съвременната европейска литература. Творбите му са преведени на десетки езици и продължават да вдъхновяват читатели по целия свят.
Представяме ви пет от най-запомнящите се произведения на този винаги актуален автор — врати към един свят, който колебливо балансира между фантазия и реалност, между игра и прозрение.
1. „Баронът по дърветата“
Необикновената история, част от трилогията „Нашите прадеди“, това е приключенски и фантастичен роман, който обаче не пропуска да улови същността на човешката природа.
Всъщност, той ни връща човешката природата в съвремието с помощта на алегорията.
Това е книга, която препоръчваме на мечтателите, на бунтарите, на пътешествениците. На онези, които вярват, че животът може да бъде „друг“ — и че може да бъде изживян различно, дори от върха на едно дърво.
Един цитат, който открехва врата към романа е:
“Si conobbero. Lui conobbe lei e sé stesso, perché in verità non s’era mai saputo. E lei conobbe lui e sé stessa, perché pur essendosi saputa sempre, mai s’era potuta riconoscere così.”
(“Опознаха се. Той опозна нея и себе си, защото всъщност дотогова не се беше познавал. А тя опозна него и себе си, защото въпреки,че винаги се беше познавала, никога не бе могла да се види така.")
2. „Несъществуващият рицар“
Роман, пропит от духа на средновековието - разказва за рицарски приключения, наситени с интриги и неочаквани обрати. А всичко това – представено през разказа на една монахиня в строг манастир! Рицарят, за когото става дума — съвършеният и доблестен Агилулф — притежава всичко, с изключение на… тяло! Той съществува единствено благодарение на желязната си воля и на безкомпромисната вярност към рицарския кодекс на честта.
Роман за ценителите на абсурда, гротеската, но и на човешката комедия. Както казва самият Калвино:
“Matto forse non lo si può dire: è soltanto uno che c’è ma non sa di esserci”.
(Може би не можем да го наречем луд: той е просто някой, който съществува, но не го знае.)
Ако всичко това ви звучи интригуващо — прочетете го. Ще се озовете в един напълно различен свят: магичен, гротесков, но и дълбоко човешки — свят, в който всички търсим себе си.
3. Marcovaldo ovvero Le stagioni in città
Сборник от разкази с необичайна структура, от които струи обаяние и свежест. Всеки от тях е посветен на един от сезоните. Във всяка история изплува една от водещите теми в поетиката на Калвино – градското пространство, разгледано през неговата особена, метафорична призма, която го превръща в нещо парадоксално, комично, почти приказно.
Ето един откъс, взет именно от тази книга:
"La città dei gatti e la città degli uomini stanno l'una dentro l'altra ma non sono la medesima città. Pochi gatti ricordano il tempo in cui non c'era differenza: le strade e le piazze degli uomini erano anche strade e piazze dei gatti, e i prati, e i cortili e i balconi, e le fontane: si viveva in uno spazio largo e vario. Ma già ormai da più generazioni i felini domestici sono prigionieri di una città.”
(Градът на котките и градът на хората се намират един в друг, но не са един и същ град. Малко котки си спомнят времето, когато нямаше разлика: улиците и площадите на хората бяха и улици и площади на котките – както и поляните, дворовете, балконите, чешмите. Живееше се в просторно и разнообразно пространство. Но вече от няколко поколения насам домашните котки са пленници на един град.)
4. Ако в една зимна нощ пътник
Единствен по рода си роман, метароман, който говори за себе си.
Още от първите редове Калвино грабва и въвлича читателя, обръщайки се към него сякаш по име и го следи от самото начало:
“Stai per cominciare a leggere Se una notte d’inverno un viaggiatore di Italo Calvino. Rilassati. Raccogliti. Allontana da te ogni altro pensiero. Lascia che il mondo che ti circonda sfumi nell’indistinto. La porta è meglio chiuderla; di là c’è sempre la televisione accesa. Dillo subito, agli altri: «No, non voglio vedere la televisione!» Alza la voce, se no non ti sentono: «Sto leggendo! Non voglio essere disturbato!» Forse non ti hanno sentito, con tutto quel chiasso; dillo più forte, grida: «Sto cominciando a leggere il nuovo romanzo di Italo Calvino!» O se non vuoi non dirlo, speriamo che ti lascino in pace”.
(„Започваш да четеш „Ако в една зимна нощ пътник“ от Итало Калвино. Отпусни се. Събери се. Отдалечи от себе си всяка друга мисъл. Нека светът около теб се разтвори в неяснотата. По-добре е да затвориш вратата; оттатък пак звучи включен телевизор. Кажи веднага на другите: „Не, не искам да гледам телевизия!“ Повиши глас: „Чета! Не искам да ме безпокоят!“ Може и да не са те чули, с целия този шум; кажи го по-силно, извикай: „Започвам да чета новия роман на Итало Калвино!“ Ако не искаш да го казваш, да се надяваме поне, че сами ще те оставят на мира.“)
Това е роман за самото четене — за удоволствието от разгръщането на страниците, за неуловимата граница между автор и читател, за литературата като преживяване. Провокативен, игрив, философски и съвсем различен от всичко останало.
5. Пътеката на гнездата на паяците
Това е дебютният роман на Калвино — творба, родена от времето на следвоенна Европа, на съпротивата срещу нацизма и фашизма.
Но историята е разказана по необичаен начин: това е историята на едно дете. И като всяко дете, то възприема войната като игра, без да разбира истинската ѝ опасност — докато нещо не разруши завинаги неговата невинност.
Романът е особено подходящ за читатели, които обичат исторически контексти. Цитъраме малък откъс от книгата:
“Forse domani morirò, magari prima di quel tedesco, ma tutte le cose che farò prima di morire e la mia morte stessa saranno pezzetti di storia.”
(Може би утре ще умра — дори преди онзи германец, — но всичко, което ще направя преди да умра, и самата ми смърт, ще бъдат късчета история)
Italo Calvino: fabbricante di sogni. I 5 classici che consigliamo di leggere almeno una volta nella vita.
Nato a Cuba nel 1923, è stata una delle personalità letterarie più importanti del secolo scorso. Italo: già il suo nome presagisce una vita avventurosa ma legata fortemente alle sue origini.
Infatti, essendo nato oltremare, sua mamma decise di dargli un nome che potesse ricordargli le sue origini. I pronostici dei suoi genitori però non si riveleranno corretti. Infatti, i Calvino tornano in patria appena due anni dopo la sua nascita. Come racconta lui stesso in una breve biografia: “Della mia nascita d'oltremare conservo solo un complicato dato anagrafico (che nelle brevi note bio-bibliografiche sostituisco con quello più "vero": nato a Sanremo)”.
Dal suo esordio legato al romanzo “Il sentiero dei nidi di ragno”, uscito nel 1947, fino al best seller “Se una notte d’inverno un viaggiatore”, Italo Calvino si è distinto nel panorama della letteratura italiana del Novecento per la sua grande capacità di districarsi tra diversi generi: ha scritto romanzi, racconti, fiabe e saggi, dimostrando una versatilità stilistica rara.
Il suo linguaggio creativo, condito di elementi fantastici e surreali, coronano una penna delle più importanti della nostra letteratura, tradotto in numerose lingue.
Qui sotto vi lasciamo una lista dei 5 libri più memorabili di un autore senza tempo, per lasciarvi trasportare nel suo mondo in bilico tra selvagge fantasie e iconiche realtà.
1. Il barone rampante
Una bizzarra storia, parte della trilogia de “I nostri antenati", è un romanzo rocambolesco e fantasioso che però non fallisce nel riconoscere la natura dell’uomo.
Infatti, ci restituisce la natura dell’uomo contemporaneo attraverso l’allegoria.
Questo è un libro che raccomandiamo ai sognatori, ai ribelli, ai viaggiatori. A chi pensa che la vita possa essere “altro” e possa essere vissuta, perché no, anche sulla cima di un albero.
Una citazione, per aprire una dolce finestra sul romanzo:
“Si conobbero. Lui conobbe lei e sé stesso, perché in verità non s’era mai saputo. E lei conobbe lui e sé stessa, perché pur essendosi saputa sempre, mai s’era potuta riconoscere così.”
2. Il cavaliere inesistente
Dal sapore medievale, racconta di avventure cavalleresche, tra intrighi e colpi di scena. Il tutto raccontato da una suora di clausura! Il cavaliere in questione, perfetto e valoroso di nome Agilulfo, ha tutto tranne... il corpo! Infatti, esiste solo grazie alla sua ferrea volontà, al rigido rispetto dell’onore cavalleresco.
Un romanzo per gli amanti dell’assurdo, del grottesco, ma anche della commedia umana. Per dirlo con le parole di Calvino:
“Matto forse non lo si può dire: è soltanto uno che c’è ma non sa di esserci”.
Se tutto ciò vi sembra intrigante, leggetelo e scoprirete un mondo tutto nuovo, magico, grottesco ma anche umano, alla ricerca dell’identità di ognuno di noi.
3. Marcovaldo ovvero Le stagioni in città
Una raccolta di racconti affascinanti e freschi, dalla struttura particolare. Infatti, ognuno di questi racconti è dedicato a una stagione.
In ogni novella si affaccia un tema centrale nella poetica di Calvino: lo spazio della città, viste da Calvino attraverso una lente che le trasforma in qualcosa di paradossale, comico, favoloso. Infatti, in una descrizione tratta proprio da questo romanzo:
"La città dei gatti e la città degli uomini stanno l'una dentro l'altra ma non sono la medesima città. Pochi gatti ricordano il tempo in cui non c'era differenza: le strade e le piazze degli uomini erano anche strade e piazze dei gatti, e i prati, e i cortili e i balconi, e le fontane: si viveva in uno spazio largo e vario. Ma già ormai da più generazioni i felini domestici sono prigionieri di una città.”
4. Se una notte d’inverno un viaggiatore
Un romanzo unico nel suo genere, un metaromanzo, che parla di sé stesso.
Da subito catapultato nella storia, il lettore viene chiamato quasi per nome dall’autore, che lo spia già dall’incipit, che qui riportiamo:
“Stai per cominciare a leggere Se una notte d’inverno un viaggiatore di Italo Calvino. Rilassati. Raccogliti. Allontana da te ogni altro pensiero. Lascia che il mondo che ti circonda sfumi nell’indistinto. La porta è meglio chiuderla; di là c’è sempre la televisione accesa. Dillo subito, agli altri: «No, non voglio vedere la televisione!» Alza la voce, se no non ti sentono: «Sto leggendo! Non voglio essere disturbato!» Forse non ti hanno sentito, con tutto quel chiasso; dillo più forte, grida: «Sto cominciando a leggere il nuovo romanzo di Italo Calvino!» O se non vuoi non dirlo, speriamo che ti lascino in pace”.
5. Il sentiero dei nidi di ragno
È il romanzo d’esordio dello scrittore. Un romanzo figlio dei tempi, del secondo dopoguerra, della resistenza al nazifascismo.
Ma la storia si configura in maniera inusuale: è la storia di un bambino. E come tale, vive la guerra come un gioco e non ne comprende il pericolo finché qualcosa non spezzerà la sua innocenza. Adatto ai lettori che apprezzano le ambientazioni storiche. Riportiamo qui uno stralcio:
“Forse domani morirò, magari prima di quel tedesco, ma tutte le cose che farò prima di morire e la mia morte stessa saranno pezzetti di storia.”
