(Разказва Валентина Мелита, преподавател в Долче Стилново)
След по-малко oт 12 часа ще е Рождество и аз се готвя да прекарам първата си Коледа в България.
В този период в ума ми винаги нахлуват спомени от предишните ми Коледи, започвайки още от тези, когато бях мъничка и пътувах от Бергамо до Триест, за да прекарам празниците с баба и дядо (по майчина линия).
Коледната атмосфера се усещаше още от 12-ти – 13-ти декември, от Нощта на Санта Лучия, която - поне в Бергамо и в областта - първа носи подаръци на децата. Тя идва много преди Малкия Исус (да, в Бергамо не Дядо Коледа раздава подаръци на децата, а Gesù Bambino, Малкият Исус).
Обожавах нощта на Санта Лучия, защото знаех, че ще получа всички неща, за които си мечтаех... Или с други думи – всичко, което бях написала в писъмцето до нея. Плюс още изненади, един вид допълнителни бонуси от светицата (които всъщност бяха подаръци от роднини, недотам запознати с моите детайлни изисквания). За мен и тези екстри бяха добре дошли. Стига, разбира се, всичко, което наистина желаех, да беше вече налично.
Никога не изпълнявах надлежно ритуала на Санта Лучия – да оставя чаша мляко и морков на масата за магарето й, но тя явно не държи на точността, защото винаги ми носеше всичко. И каква радост изпитвах всеки път, пристигайки в детската градина на 13-ти декември, за да срещна самата Санта Лучия, където тя идваше лично, за да раздаде сладки на децата. През ум не ни минаваше, че това е майката на някое от децата, защото мъченията, на които Санта Лучия е била подложена (бяха й извадили очите, упс!), осигуряваха добро прикритие на въпросната госпожа. Тя идваше, покрила лицето си с воал, за да не я познаем.
И въпреки това, аз бързичко престанах да вярвам в Санта Лучия, за което съжалявам до ден днешен. Тя обаче не престана да вярва в мен – винаги получавах подаръци на 13-ти декември, но магията вече я нямаше. Много по-хубаво беше да се събуждам сутринта и подаръците да ме чакат, отколкото да избирам подаръците от магазина, заедно с родителите ми. Най-дразнещото беше, че по мои наблюдения, другите деца още вярваха, а аз нтрябваше да си премълча истината... (не исках да ме линчуват в детската градина).
В Италия светецът, който носи подаръци на децата на Коледа, е различен за всеки регион, а в някои части на Италия – дори няма такъв! В Триест, заради австрийското културно наследство и традиции в града, подаръците носи San Nicolò, Св. Николай. Аз вече бях голяма, когато се преместих да живея в Триест, така че нямах възможност да „повярвам“ в него, но въпреки това обичах да се разхождам още от началото на декември из коледните сергии, които бяха украсени специално за него и за случая.
Десетина дни след нощта на Санта Лучия започва Коледната ваканция и съответно аз заминавах за Триест, за да празнувам с баби, дядовци, братовчеди, лели и др. Традицията в Италия повелява на Бъдни Вечер да се празнува с голяма семейна трапеза, на която звездата е рибата, и после всички заедно да изчакат полунощ, забавлявайки се с игри, с томбола или с класическите коледни филми (в Италия те са винаги „Смяна на местата“ и „Скъперникът“). В полунощ отваряме подаръците и после вярващите отиват на църква. В моето семейство обаче никога не сме празнували Бъдни Вечер. Събирахме се на Коледа на обед и тогава получавах и подаръците си. Като мъничка ходех на църква на Коледа, но и това не трая много. По ирония на съдбата, след като бях миропомазана (Тайнство на миропомазването при католиците), връзката ми с Църквата приключи. Но това е друга история...
Що се отнася до подаръците, с изключение на първите ми спомени, никога не съм вярвала, че ги носи някой подобен на Дядо Коледа, или Детето Исус. Човекът, който ги беше купил за мен, просто ми ги връчваше, заедно с много пожелания. Въпросният човек обаче не винаги получаваше признателност от моя страна, особено ако подаръкът не беше играчка, а нещо полезно, като дреха например. Тогава не се свенях да покажа негодуванието си.
В италианските домове на Коледа никога не липсва коледната украса – коледната елха и коледната ясла (presepe), много от сградите също са украсени. У нас никога не сме имали коледната ясла, защото, за да я направиш, се иска време, търпение и креативност.
Нашите семейни приятели обаче правеха невероятно красиви ясли – с колибката, Богородица, Йосиф, биковете, магаранцето, всички овчари, овчиците и много други персонажи, както и цялата сценка. Тревата беше направена от истински мъх, грабнат от някое местенце близо до вкъщи, потокът беше направен от станиол, както и звездното небе. Баба и дядо също имаха presepe, а за мен най-забавната част беше да добавя бебето Исус точно, когато удареше полунощ на Бъдни Вечер. (Не ми даваха да го направя по-рано, защото Исус още не беше роден).
Когато бях малка, аз и семейството ми винаги украсявахме елха за Коледа и за мен това беше голямо забавление. Прекъснахме тази коледна традиция, когато си взехме котка, а по-късно, дори когато котката вече я нямаше, не възобновихме украсяването на елха.
Моите спомени от предишни коледи винаги са били хубави и може би затова този сезон винаги ми е харесвал и ме е изпълвал с радост, за разлика от много хора, които се чувстват потиснати. Винаги съм имала късмета да празнувам страхотни Коледи. Дори когато не бях със семейството си, се намирах с любими приятели, които изпълваха сърцето ми с топлина.
Сега ми предстои да празнувам Коледа в София и много се вълнувам, защото това ще бъде първата ми Коледа по български обичай!