Коледа в Сардиния – празник на семейството
В Сардиния Коледа е празник, който се отбелязва в семеен кръг. Някои започват още от Бъдни вечер – с вечерята на 24-ти декември, други празнуват същинската Коледа - на обяд на 25-ти. През последните години започна да се разпространява и обичаят на 25-ти декември да се хапва навън – в ресторант или trattoria – или дори да се пътува някъде. Но огромното мнозинство от хората все още е силно привързано към традицията и предпочита да готви у дома и да бъде заедно с родителите и роднините си.
Обикновено всички се събират в дома на родителите (или на този, който разполага с по-просторен дом) и всеки носи нещо: някой носи предястията, друг – първото ястие, трети – второто, след това има човек за гарнитурите и плодовете, а накрая – този, който носи десертите. Менюто винаги включва: много предястия, първо ястие, второ ястие и гарнитура, пресни и сушени плодове, десерт, кафе и ликьори.
Трапезата – без показност, но задължително богата
Ястията могат да варират, но в определени рамки. Сред предястията задължително присъстват сирена, колбаси и брускети, към които понякога се добавят и по-модерни хапки тип finger food. Първото ястие е паста – най-често домашни равиоли с рикота на баба, с рагу. Вторите ястия могат да са две или три, но печеното агнешко е абсолютна класика и не може да липсва.
Веднага след като приключат с храненето, по-традиционно настроените възрастни започват с типичните зимни празнични занимания – томбола или някоя игра на карти, докато децата (обикновено всички братовчеди) прекарват цялото време в игра помежду си.
Бебето Исус и първите съмнения в това кой всъщност носи подаръците
Що се отнася до подаръците – не винаги именно Дядо Коледа ги е носил на децата. В миналото се е смятало, че това е било Бебето Исус.
Спомням си как, когато бях малка, всички възрастни ме питаха: „Какво ти донесе Дядо Коледа?“, а моята баба Мария ме попита: „Какво ти донесе Бебето Исус?“ Това ме накара много да се замисля.
Мисля, че това беше първата причина да започна да се съмнявам в Дядо Коледа 😃
Две баби, две Коледи
Обядът на 25-ти декември прекарвах с баба и дядо по майчина линия – без големи празненства и без хаос. Само ние, които ядем, ядем и пак ядем.
Бъдни вечер обаче винаги беше в дома на баба ми по бащина линия – сред безброй лели, чичовци и братовчеди (баба ми по бащина линия имаше осем деца!).
Подаръците се отваряха точно в полунощ между 24 и 25 декември. (Но ако Дядо Коледа идва през комина, ние следим дали е идвал, а подаръците вече са под елхата… тогава къде е Дядо Коледа? Ето причина номер две:). При всички положения, там наставаше истински хаос – голям и красив празник, в който всички търсеха правилния човек, на когото да подадат пакетче или подарък. Много целувки, много пенливо вино и много сладкиши. Според мен това е най-красивият момент от коледните празници.
Подаръците, които се помнят цял живот
Но има нещо, което никога няма да забравя. Всяка година баба Ана (която, за съжаление, вече не е между нас), ми подаряваше ръчно плетени вълнени чорапи, направени от нея. А баба Мария (която тази година е на 95 години!), която имаше много внуци и не разполагаше с много средства, подаряваше на всички малки пакетчета с по един дребен предмет (различен за момчетата и момичетата) и бонбони и шоколадчета.
Днес мога със сигурност да кажа, че най-хубавото нещо в Коледа е да имаш баби и дядовци, които винаги ти правят подарък – дори когато си на 35 години. И това е истински красива Коледа.
Il Natale in Sardegna – una festa di famiglia
Il Natale, in Sardegna, è una ricorrenza da festeggiare in famiglia: c’è chi inizia a festeggiare già dalla vigilia, la cena del 24 dicembre, e chi fa la festa vera e propria per il pranzo del 25; negl iultimi anni ha iniziato a diffondersi l’abitudine di mangiare fuori il 25 dicembre, per esempio al ristorante o in trattoria, o di andare in vacanza da qualche parte, ma la stragrande maggioranza delle persone è ancora attaccata alla tradizione, e preferisce cucinare e stare in casa con i genitori e i parenti.
Di solito ci si riunisce a casa dei genitori (o di chi ha la casa più spaziosa) e ognuno porta qualcosa: c’è chi porta gli antipasti, chi il primo, chi il secondo, poi c’è quello che porta contorn i e frutta, ed infine chi porta i dolci. Il menù è composto sempre da: molti antipasti, primo, secondo e contorno, frutta fresca e frutta secca, dolce, caffè e liquori.
La tavola: semplice, ma sempre abbondante
Le pietanze possono variare, ma non tantissimo: tra gli antipasti troviamo rigorosamente formaggi, salumi e bruschette, a cui si aggiungono ogni tanto finger food più moderni; il primo è pasta, solitamente i ravioli alla ricotta di nonna col ragù, e ci possono essere due o tre secondi, ma l’agnello al forno è sempre un must che non può mancare.
Subito dopo avere mangiato, gli adulti più tradizionalisti iniziano subito qualche tipica attività delle feste invernali: la tombola, o qualche gioco a carte, mentre i bambini (di solito tutti cugini)passano tutto il tempo a giocare tra loro.
Regali, Gesù Bambino e i primi dubbi
Per quanto riguarda i regali, non è sempre stato Babbo Natale a portarli ai bambini: all’inizio c’era Gesù bambino! Ricordo che, quando ero piccola, mentre tutti gli altri adulti mi chiedevano “cosa ti ha portato Babbo Natale?” nonna Maria mi chiese “cosa ti ha portato Gesù bambino?” e la cosa mi diede molto da pensare.
Credo che il motivo numero1 per cui ho smesso di credere in Babbo Natale sia arrivato il quel momento :)
Due nonne, due Natali
Il pranzo del 25 dicembre lo passavo con imiei nonni materni, senza grandi feste o caos, solo noi, che mangiavamo, mangiavamo e mangiavamo, mentre la vigilia era sempre a casa di mia nonna paterna, in mezzo ad un sacco di zii e cugini (mia nonna paterna ha avuto 8 figli!)
I regali si aprivano tutti nella mezzanotte tra il 24 e il 25 (ma se Babbo Natale passa dal camino, e non è passato, e iregali sono già tutti pronti sotto l’albero… dove sta Babbo Natale? Motivo numero 2:) ed era sempre un gran caos, una grande e bellissima festa, in cuitutti cercavano le persone giuste a cui consegnare pacchi e pacchetti, tanti baci, tanto spumante e tanti dolci. Secondo me, è questo il momento più bello delle feste natalizie.
I regali che restano per tutta la vita
Ma c’è una cosa che non scorderò mai: ogni anno, nonna Anna (che ora purtroppo non c’è più) mi regalava sempre calze di lana fatte a mano da lei, mentre nonna Maria (che quest’ anno ha 95 anni!), che aveva un sacco di nipoti e non tantissimi soldi, regalava a tutti dei piccoli pacchettini con dentro un piccolo oggetto (diverso, per i bambini e per lebambine) e caramelle e cioccolatini.
Adesso posso dire con sicurezza che la cosa più bella del Natale è avere i nonni che ti fanno sempre un regalo, anche sehai 35 anni, ed è bellissimo.
