Коледа в Италия и една тосканска семейна история
В Италия коледната атмосфера започва да се усеща още в началото на декември, но едва от 8 декември – празника на Непорочното зачатие (Immacolata) – хората наистина влизат в коледния дух. Тогава започват украсите: венци, елхи, светлини и всичко, което може да допринесе за празничното настроение.
.png)
И в Тоскана коледният период започва именно на 8 декември – денят, в който във всички градове светват коледните елхи и лампичките. В този период, в моя район – Пиомбино, в централно-южна Тоскана – започва и приготвянето на ricciarelli, любимите ми коледни сладки.
.png)
Това са малки сладкиши от бадемова паста, поръсени с пудра захар. Произхождат от Сиена и всяка Коледа аз и семейството ми купуваме по една кутия. Когато се сетя за Коледа, именно това ми изниква в съзнанието: мекотата на бадемовата паста, сладостта на пудрата захар, смесена с леко горчивия вкус на бадемите.
Коледните трапези – традиция и изобилие
Разбира се, има и по-стари семейни традиции. На 24 декември, Бъдни вечер, аз и семейството ми винаги ядем риба. Менюто е непроменено: spaghetti allo scoglio и салата от октопод с картофи. (Едва преди няколко години разбрах, че май сме единственото семейство с толкова строго фиксирано меню за Бъдни вечер.)
Коледното меню на 25 декември също е неизменно: лазаня, печено месо и картофи на фурна – винаги в огромни количества. Не защото сме голямо семейство, а защото всеки от нас изяжда поне по 500 г картофи… и изобщо не се срамувам от това!
Финалът, разбира се, е класически: пандоро и панетоне за всички
Подаръкът-портокал и ароматът на Коледа
Отскоро аз и баба ми създадохме нова традиция: портокалът-подарък. Всяка година баба ми ми подарява портокал, който мога да обеля преди десерта, за да усетя истинския аромат на Коледа. Не знам как и кога е започнало това, нито чия е била идеята, но едно е сигурно: без портокал Коледа не е Коледа.
Първата година баба ми го опакова заедно с останалите подаръци… само че го направи почти 10 дни преди Коледа. Когато отворих пакета, цялото семейство беше обгърнато от зеленикав облак… от мухъл.
Оттогава насам баба ми ми подава празен пакет преди обяда, а чак в края на обяда ми дава портокала с думите:
„Купих го точно вчера, нали знаеш! Съвсем пресен е!“
Желанието ми за Коледа
Моето коледно желание всяка година е едно и също: да я прекарам, както винаги – със семейството си.
Понякога ми се иска да имам по-голямо семейство, за да празнуваме с повече хора. Затова следващата Коледа бих искала да празнувам и със семейството на моя приятел – така, както ми разказваха баба и дядо: празници с 20 или повече души, с много караници, но и още повече смях.
Днес времената са различни – семействата са по-малки, много роднини са се преместили другаде. Но в крайна сметка е красиво да празнуваш Коледа и с новото си, придобито семейство. Сигурна съм, че всяко семейство има своите традиции – и ще ми е любопитно да открием и придобием нови традиции.
Остава само един малък проблем в този мой идеален сценарий:
кой ще мие чиниите накрая? 😄
Il Natale in Italia e una storia di famiglia toscana
In Italia l’atmosfera natalizia inizia all’inizio di dicembre, ma solo a partire dall’8 dicembre, festa dell’Immacolata, le persone iniziano davvero a calarsi nello spirito del Natale. Iniziano ad addobbare con ghirlande, alberi, luminare e chi più ne ha più ne metta.
Anche in Toscana il periodo natalizio inizia l’8 dicembre, quando in tutte le città si accendono gli alberi e le luci. In questo periodo, nella mia zona, Piombino, nel centro-sud della Toscana, si iniziano a preparare i Ricciarelli, i miei dolci preferiti. Sono dolcetti fatti con pasta di mandorle e guarniti con zucchero a velo.
Sono originari di Siena e ogni Natale io e la mia famiglia ne compriamo una scatola. Se penso al Natale è proprio questo che mi viene in mente: la morbidezza della pasta di mandorle, il sapore dolce dello zucchero a velo che si mischia con l’amarognolo delle mandorle.
Le tavole natalizie: tradizione e abbondanza
Ci sono sicuramente delle tradizioni più antiche, ad esempio il 24 dicembre io e la mia famiglia mangiamo pesce. Il menù prevede: spaghetti allo scoglio e insalata di polpo e patate (ho scoperto solo pochi anni fa che la mia famiglia era l’unica ad avere questo menù fisso per la Vigilia).
Anche il menù di Natale è fisso per la mia famiglia: lasagne, arrosto di carne e patate al forno (sempre in grande quantità, non perché siamo una famiglia numerosa, ma perché tutti mangiamo almeno 500g di patate a testa… e non me ne vergogno!).
Si finisce, ovviamente, con pandoro e panettone per tutti.Di recente io e mia nonna abbiamo istituito una nuova tradizione: l’arancia regalo.
L’arancia in regalo e il profumo del Natale
Ogni anno mia nonna mi regala un’arancia che posso sbucciare prima del dolce così da sentire l’aroma natalizio.
Non so come sia iniziata o di chi fu l’idea, sta’ di fatto che non è Natale senza un’arancia da sbucciare!Il primo anno, mia nonna, me la incartò con i regali, solo che lo fece quasi 10 giorni prima di Natale e quindi, quando scartai il pacco tutta la famiglia fu avvolta da una nuvola verde… di muffa.
Da allora mia nonna mi da un pacco vuoto prima di pranzo e solo alla fine del pranzo mi da l’arancia, dicendo:
“l’ho comprata proprio ieri, eh! È fresca!”
Il mio desiderio per Natale
Il mio desiderio per ogni Natale è di passarlo come tutti gli anni, insieme alla mia famiglia.
Mi piacerebbe avere una famiglia più grande per poter festeggiare con tante persone.
Per questo, il prossimo Natale vorrei festeggiarlo anche con la famiglia del mio ragazzo, per avere una festa come quelle che mi raccontavano i miei nonni, dove mangiavano in 20 persone o più e dove c’erano tanti litigi e tante risate.
Adesso i tempi sono cambiati, le famiglie sono più piccole e molti parenti si sono trasferite, ma alla fine, è bello passare il Natale anche con le famiglie allargate.
Sono sicura che ogni famiglia abbia le sue tradizioni e sono curiosa di scoprirne altre.
L’unico problema di questo mio sogno è uno: chi lava i piatti alla fine? 😄
