"Домът в италианската литература: от Моравия до Верга"
Обитаваното пространство като преживяване
Домът е мястото, където съществува най-интимната част от нас. Колко пъти вечер сме виждали осветен прозорец и сме се замисляли за живота на хората,чиито сенки се движат зад стъклата? Домът е съдът на нашите дни – обитаваме го със самите себе си.
Но нека не се заблуждаваме: домът не е просто съвкупност от предмети. Всъщност, може би именно предметите, които избираме да поставим вътре, са най-малко личното нещо в него.
Помислете какво първо изчезва от едно място, когато вече не е обитавано. Дали ще е статуетката на рафта в хола или подправките в кухненския шкаф? Обувките, захвърлени безредно пред входната врата върху килима, или полилеят, останал в наследство от бабата?
Какво всъщност превръща четирите тухлени стени в нещо, което наричаме свое?
Литературата ни показва как душите на героите населяват пространствата, в които живеят – и понякога именно домът е истинският герой на историята.
Тук ще разгледаме два примера от италианската литература – два шедьовъра, оставили дълбок отпечатък в своите епохи: „Безразличните“ от Алберто Моравия и „Семейство Малаволя“ от Джовани Верга.
1. Домът като сцена на разпад – Моравия
Когато се опитаме да разберем защо домът е толкова важен за нас, неизбежно се сблъскваме с още по-дълбоки въпроси.
В романа „Безразличните“, домът се превръща във физическа обвивка на драми и поражения, разиграващи се в живота на своите обитатели. Това е първият роман на Моравия, публикуван през 1929 г., и описва както физическа, така и морална деградация.
Обществото, вече приведено под волята на фашизма и потопено в безразличие, намира в празнотата на домашното пространство сцена за своите страсти и апатия. Всичко се концентрира в едно усещане: индиферентност, съчетана с отказ от всякаква вътрешна движеща сила.
Емоциите се разиграват из салона, по линиите на неговите сенки:
“Da quell'ombra, laggiù, che riempiva l'altra metà del salotto, l'onda morta del rancore si mosse, scivolò contro il petto di Carla, disparve, nera e senza schiuma; ella restò cogli occhi spalancati, senza respiro, resa muta da questo passaggio di odio”
(Прев: От онази сянка там, в дъното, която изпълваше другата половина на салона, се надигна мъртва вълна от озлобление, плъзна към гърдите на Карла, изчезна – черна и без пяна; тя остана с широко отворени очи, без дъх, онемяла от преминаването на тази омраза.“
...и по коридора, по който героите се движат, изтърквайки със стъпките си старата тъкан на килима:
“(...) in quel corridoio l’abitudine e la noia stavano in agguato e trafiggevano l’anima di chi vi passava come se i muri stessi ne avessero esaltato i velenosi spiriti; tutto era immutabile, il tappeto, la luce, gli specchi, la porta a vetri del vestibolo a sinistra, (...) tutto era ripetizione”
„(...) в този коридор навикът и скуката дебнеха и пронизваха душата на онзи, който минаваше, сякаш самите стени усилваха отровните си духове; всичко беше непроменимо – килимът, светлината, огледалата, стъклената врата на преддверието вляво, (...) всичко бе повторение.“
Домът тук е истинският свидетел на разпада на едно някога благородно семейство – затворено в средата, която е избрало като последна опора, но която се превръща в символ на скука и душевна корупция.
2. Домът като корен и надежда – Верга
За разлика от пространството при Моравия, където домът е сцена на упадък, къщата с мушмулата в „ Семейство Малаволя“ е символ на корени, жертви и устойчивост. Това не е просто убежище, а място, където семейството гради своята идентичност, понася нещастията и се изправя пред предизвикателствата.
Но трагедиите в този роман са многобройни и сякаш непреодолими. Загубата на дома е предшествана от загубата на прехраната на семейството. И след това – загубата на Бастианадзо, който оставя вдовица и пет деца. Семейството е принудено да напусне къщата, защото не може да изплати дълга си. Обезверени, те губят и последната искра достойнство и стабилност сред хаоса от негативни събития.
Домът обаче е откупен накрая – и поверен на Алеси, който се превръща в негов пазител. Пазител на семейната памет, представена чрез една от най-емблематичните къщи в нашата литература.
Дом, който е огнище, убежище и чудо – корен, който продължава да се вкопчва в земята с упорита сила.
Това се усеща особено силно в сцената, когато домът е помрачен от смъртта на Бастианадзо:
“La casa del nespolo era piena di gente; e il proverbio dice: «Triste quella casa dove c’è la visita pel marito!».Ognuno che passava, al vedere sull’uscio quei piccoli Malavoglia col viso sudicio e le mani nelle tasche, scrollava il capo e diceva: «Povera comare Maruzza! ora cominciano i guai per la sua casa!»
Прев: Къщата с мушмулата беше пълна с хора; а поговорката гласи: „Тъжна е онази къща, в която идват гости заради мъжа!“. Всеки, който минаваше и виждаше на прага децата на Малаволя, с мръсни лица и ръце в джобовете, поклащаше глава и казваше: „Горката комаре Маруца! Сега започват неволите за нейния дом!“
Тази сцена обобщава значението на дома. Един пълен, населен дом – но не по щастлив повод, а заради визити на опечалените. В Италия – особено в южните региони – след смъртен случай, вратата на дома остава отворена за посетители за последно сбогуване (обикновено в следващите 24 часа).
И когато върху това семейство се стоварва последната и най-тежка трагедия, хората приписват неволите не просто на съдбата, а на самия дом. Домът се превръща в огледало на съдбата, в нейно лице.
Ето защо и днес тази силна идентификация между пространство и идентичност ни кара да се замислим колко дълбока е връзката между нас и мястото, което обитаваме.
La casa nella letteratura italiana: da Moravia a Verga
lo spazio abitativo come esperienza
La casa è dove esiste la parte più privata di noi.
Quante volte abbiamo visto una finestra illuminata, al calar della sera, e abbiamo pensato alle vite di quelle ombre che volteggiano davanti ai vetri? La casa è il contenitore dei nostri giorni e la abitiamo con il nostro essere.
E badate, lettori, che la casa non è solo oggetti. Anzi, forse gli oggetti che scegliamo per arredarla sono la cosa meno personale di una casa. Pensiamo a quando consideriamo una casa “non abitata”. Cosa va via per prima, di un luogo dove nessuno vive più? Sarà forse quel soprammobile in sala da pranzo o le spezie della cucina? Le scarpe ammassate alla rinfusa davanti alla porta d’ingresso, sul tappeto sdrucito, oppure il lampadario ereditato dalla nonna? Cosa rende lo spazio coinciso in quattro mura di mattoni qualcosa che appartiene?
1. La casa come scena del decadimento – Moravia
Quando si cerca di fare luce sulla domanda che ci lega alla casa, alla sua importanza, si incontrano inevitabilmente delle nuove questioni. In particolare, nel romanzo Gli indifferenti, la casa è l’involucro fisico di drammi e danni che si consumano nelle mani dei suoi protagonisti.
È il primo romanzo dello scrittore, pubblicato nel 1929 e descrive un dramma sia fisico sia morale. La società, ormai piegata al volere del fascismo e intrisa di indifferenza, trova nei vuoti spazi domestici il teatro dei suoi ardori e della sua apatia. Tutto converge in un unico sentimento: l’indifferenza, accompagnata dall’abbandono di ogni energia propulsiva.
Le emozioni che si muovono sulle coordinate di quel salotto:
“Da quell'ombra, laggiù, che riempiva l'altra metà del salotto, l'onda morta del rancore si mosse, scivolò contro il petto di Carla, disparve, nera e senza schiuma; ella restò cogli occhi spalancati, senza respiro, resa muta da questo passaggio di odio”
...e per il corridoio, attraverso il quale si muovono i personaggi, consumando la trama del vecchio tappeto che ricopriva il pavimento:
“(...) in quel corridoio l’abitudine e la noia stavano in agguato e trafiggevano l’anima di chi vi passava come se i muri stessi ne avessero esaltato i velenosi spiriti; tutto era immutabile, il tappeto, la luce, gli specchi, la porta a vetri del vestibolo a sinistra, (...) tutto era ripetizione”.
La casa è la vera testimone degli atti di decadenza di questa famiglia nobile che cade a pezzi, chiusa nel suo ambiente, scelto come ancora di salvezza che diventa simbolo della noia e della corruzione dell’anima.
2. La casa come radice e speranza – Verga
A differenza della casa di Moravia, dove lo spazio diventa teatro di decadenza, la casa del Nespolo in I Malavoglia è simbolo di radici, sacrificio e resilienza.
Non è solo un rifugio: è la casa in cui la famiglia costruisce la propria identità, affronta le disgrazie e resiste alle avversità. Ma le avversità di questo romanzo sembrano tante e insanabili.
Infatti, la perdita della casa è preceduta dalla perdita del carico di lupini che avrebbero dovuto sostentare la famiglia. E con esso, la perdita anche di un membro della famiglia, Bastianazzo, che lascia una vedova e cinque figli. La famiglia è costretta a lasciare la casa del Nespolo perché non riescono a ripagare il debito. Oberati da esso, lasciano andare l’ultimo sprazzo di dignità e di stabilità nella confusione delle disperate vicende che caratterizzano il romanzo.
La casa verrà riscattata, infine, e tenuta da Alessi che ne diventa custode. Custode della memoria della famiglia, rappresentata da una delle case più famose della nostra letteratura. Una casa che è focolare domestico, rifugio, miracolo delle radici che ancora perseverano forti nel terreno. Lo si percepisce all’interno del romanzo, quando la casa del nespolo viene rabbuiata dalla morte di Bastianazzo:
“La casa del nespolo era piena di gente; e il proverbio dice: «Triste quella casa dove c’è la visita pel marito!». Ognuno che passava, al vedere sull’uscio quei piccoli Malavoglia col viso sudicio e le mani nelle tasche, scrollava il capo e diceva: «Povera comare Maruzza! ora cominciano i guai per la sua casa!»”.
Questa descrizione raccoglie il significato della casa. Una casa piena, ma non per delle ragioni positive: per le visite di condoglianze. Infatti, in Italia e ancora più sentitamente nelle regioni del sud, gli eventi luttuosi sono seguiti da un periodo di tempo in cui la casa viene aperta alle visite (solitamente per le successive 24 ore dopo la scomparsa del defunto). E nel momento in cui l’ultima e terribile tragedia si abbatte su questa famiglia, le persone attribuiscono “i guai”, cioè i problemi, alla casa.
I problemi che vertono su una famiglia sono attribuiti alla loro casa, in questa identificazione che oggi ci porta a parlare di quanto sia forte e identitario il rapporto con gli spazi che abitiamo.
